ПРОГРАММА КУРСА

ИСТОРИЯ СОЦИОЛОГИИ

(на болгарском языке)

К. Коев, Д. Деянов
Пловдивский университет "Паисий Хилендарски", Болгария

Анотация на курса

По замисъла си този курс съществено се различава от онова, което обикновено се предлага под същото название. В него, без да се отрича, че социологията е многопарадигмална наука, се привилегирова проблематиката, която, по своя метод може да бъде обозначена като некласическа аналитика, а по своя предмет - като критика на модерността; оттук както привидността за телеологизъм при подбора на авторите и темите, така и засиленият акцент върху социални мислители като Фуко и Гарфинкел, Бурдийо и Мамардашвили, които сякаш още принадлежат твърде много към настоящето, за да бъдат разглеждани от историята. Това е курс, който предлага опит за история на една социология, дала си сметка, че под напора на проблемите, поставени от постмодерната ситуация, трябва да се обърне към миналото си и да постави под въпрос доскоро безвъпросните граници между себе си и историята, етнологията и философията.

Учебният план на специалност "Социология" в Пловдивския университет залага на педагогическия императив, че историята на социологията не трябва да се разделя от самата социология и че всеки курс по социология (напр. на политиката, на науката и технологиите, на модерната публичност и т.н.) би трябвало да има теми и пластове, принадлежащи на тази история. Затова ние нито пренебрегваме заслугите на (напр.) позитивизма, или структурния функционализъм в социологията, нито дори съсредоточаваме вниманието си върху критиките на тези парадигми от некласическа гледна точка. Педагогическата стратегия на курса разчита по-скоро чрез нов прочит на автори като Маркс и Вебер, Зимел и Шютц да формира в студентите нова чувствителност към загърбвани от класическата рационалност теоретически предмети и към некласически техники на емпирическо социологическо изследване. Семинарните занятия са ориентирани преди всичко към запознаване на студентите с различни техники за четене на социологически текст (от анализ на скритите му смислови структури - през преосмислянето му чрез оглеждането му в други текстове - до мисленето чрез него).

Тематична структура

1. Историята на социологията като социологически проблем: да класифицираш социолозите според техните собствени класификации. Проблемът за несъизмеримоста и социологическите парадигми. Границите на социологическата проблематика като проблем пред историята на социологията; класическо и некласическо.

Тема на упражнението: Историята на социологията и обективирането на обективиращия субект (2 ч.).

2. Социологическата релевантност на Марксовата критика на политическата икономия. Обществени отношения и вещни привидности; посредници и превърнати форми. Производство и потребление; производителни сили и производствени отношения; производство и възпроизводство на обществените отношения. Марксовите теории за труда и технологията. Модернистките предразсъдъци на Маркс.

Теми на упражненията: а) Стоков фетишизъм и овещняване на обществените отношения (2 ч.); б) Труд и социализиране на природни процеси: Марксовата модернистка идеология (2 ч.).

3. Модерността и класическите проблеми на социологията. Общност и общество при Тьониес. Вебер и Маркс: модерност и капитализъм. Вебер и проблемът за рационалността. Материална и формална рационалност; Зимел и Вебер. Модерността като експанзия на формалната рационалност; количествено експанзиращи посреднически структури.

Теми на упражненията: а) Принадена стойност и количествена експанзия (2 ч.); б) Вебер като критик и като наследник на Маркс (2 ч.).

4. Социално действие; типове социално действие и типове господство. Стопански етос и религия; процесът на рационализиране и разомагьосването на света. Протестантската етика и духът на капитализма; обръщането в отношението между протестантска етика и капитализъм: наука и религия.

Теми на упражненията: а) Харизматичното господство и неговото овсекидневяване (2 ч.); б) Проблемът за света според Веберовата социология на религията (2 ч.).

5. Науката като професия и като призвание. Ценостна неутралност и критичност на социологията. Социологическите форми при Зимел и метода на идеалните типове. Разбиращата социология и проблема за обективността в социалните науки. Веберовото наукоучение и Марковия метод: каузална и смислова адекватност; историческо и логическо. Опредметяване на метода.

Теми на упражненията: а) Модерната наука и призванието на учения: Вебер и Хусерл (2 ч.); б) Проблемът за идеализациите в модерната наука и методологията на идеалните типове (2 ч.).

6. Дюркем и позитивизмът в социологията. Предметът на социологията и правилата на социологическия метод; социалните факти като неща. Разделение на труда, аномия и солидарност. Противоположността между индивидуално и колективно. Школата на Дюркем: Мос и проблемът за дара; Албвакс и колективната памет.

Теми на упражненията: а) Преформулирането на проблема за дара от Мос през Леви-Строс до Бурдийо (2 ч.); б) Колективната памет при Албфакс и местата на паметта при Нора (1 ч.).

7. Структурният функционализъм на Парсънз. Социално действие и социална система. Структурен функционализъм и феноменологична социология: Парсънс и Шютц. Мъртън и преоценката на постулатите на социологическия функционализъм; теории със среден обсег.

Тема на упражнението: Кореспонденцията между Шютц и Парсънз и логиката на всекидневното мислене (2 ч.).

8. Лукач и критическата теория: история и класово съзнание; овещняване и формална рационалност. Критичекката теория на Франкфуртската школа; традиционна и критическа теория при Хоркхаймер. Бениаминовите тезиси за историята и диалектиката на Просвещението по Хоркхаймер и Адорно. Критическа теория и негативна диалектика.

Тема на упражнението: Критическата теория и критиката на прогресизма (2 ч.).

9. Некласическите предизвикателства пред социологията: Фуко и критиката на модерността; Лиотар и постмодерната ситуация; проблемът за несъизмеримостта в постпозитивизма. Критиката на модерността и рефлексивната социология на Бурдийо: обективиране на обективиращия субект. Противоположността между инструментална и комуникативна рационалност при Хабермас: незавършеният проект на модерността.

Тема на упражнението: Критиката на модерността и наследството на Просвещението; постмодерно и некласическо (2 ч.).

10. Некласическата проблематика на социологията и проблемът за модерната публичност. Хабермас и Хана Арент: възникването на социалното като публично релевантна частна сфера на обществото. Хабермас и структурните изменения на публичността. Модерна държава и публична власт; политическата публичност. Комуникативни практики и критическа публичност.

Тема на упражнението: Античният полис и модерната публичност; проблемът за лишеността - Арент и Фуко (2 ч.).

11. Дисциплинарното общество на Фуко и модерното публично пространство. Хабермас и Фуко: преформулиране на проблема за публичността - от противоположността между публично и частно към противоположността между публично и изключено от публичността. Властта на нормата в публичното и в дисциплинарните пространства.

Теми на упражненията: а) Методологическият императив на Фуко и проблемът за публичността (1 ч.); б) Власт на нормата, нормализация и нормален индивид: Фуко и Бурдийо (2 ч.).

12. Бентамовият паноптикум. Паноптизъм на публичното и паноптизъм на дисциплинарните пространства. Дисциплинарните институции и взаимното усилване на властта и знанието: към генеалогията на хуманитарните науки. Разпростирането на дисциплинарните технологии в модерното общество. Противоположността между публично и частно като социологически проблем.

Теми на упражненията: а) Паноптизмът при Фуко и погледът при Сартр (2 ч.); б) Тялото в технологиите на властта; дисциплинирането при Вебер и при Фуко (2 ч.).

13. Обобщената формула на властването в дисциплинарните институции и особените функции на всяка една от тях за възпроизводството на модерното публично пространство. Власт и рационалност при Вебер и Фуко; държавен монопол над легитимното физическо и над легитимното символно насилие: Вебер и Бурдийо.

Тема на упражнението: Дисциплинарното общество и държавният монопол над легитимното насилие (2 ч.).

14. Жизненият свят като проблем пред трансценденталната феномонелогия на Хусерл и пред феноменологическата социология на Шютц. Проблемът за онтологията на жизнения свят. Структури на жизнения свят: идеализации, типизации и системи на релевантност. Жизнен свят и предпредикатни очевидности. Жизнен свят и интерсубективност при Шютц и анонимна публичност при Хайдегер.

Теми на упражненията: а) Галилеевата наука и донаучността на жизнения свят (1 ч.); б) Идеализациите в науката и в жизнения свят (2 ч.).

15. Модерна публичност и жизнен свят: будният, възрастен, нормален европеец като привилегирована гледна точка. Несъизмеримост между модерен и предмодерни жизнени светове. Живо тяло и интерсубективност. Феноменологичната социология и некласическа аналитика на съзнанието на Мамардашвили: феноменалността на съзнанието при Хусерл, Маркс и Фройд. Към некласическа онтология на жизнения свят.

Теми на упражненията: а) Публични структури на жизнения свят (2 ч.); б) Проблемът за интенционалните модификации (1 ч.); в) Интенционалната аналитика на несъзнаваното и проблемът за феномена (2 ч.).

16. Жизнен свят и всекидневие при Хусерл и според феноменологическата социология на Шютц. Всекидневие и крайни полета на значение. Всекидневието като върховна реалност и овсекидневяването на различни посреднически структури в условията на некласическия капитализъм: проблемът за превърнатите форми.

Теми на упражненията: а) Крайните полета на значение и "хипотезата за шизофренното его" (2 ч.); б) Дон Кихот и върховната реалност на всекидневието (2 ч.).

17. Емпиричната програма на феноменологичната социология и етнометодологията на Гарфинкъл. Етнометодологическите ескперименти; етнометоди и рефлексивност според Гарфинкъл. Всекидневието и некласическите методи на емпирично социологическо изследване. Метод и измерване в социологията: Сикурел.

Тема на упражнението: Гарфинкеловото "безсмъртно нормално общество" и експериментите на етнометодолозите (2 ч.).

18. Модерната публичност в социологията на Бурдийо: полетата като обективни структури от позиции и като символно конституирани публични светове; хабитусите като функции от позициите в обективните структури и като символни форми: снемане на противоположността между социална физика и социална феноменология при Бурдийо.

Тема на упражнението: Проблемът за феномена и "минаването зад гърба на феномените": Бурдийо и Мамардашвили (2 ч.).

19. Общата икономика на практиките: полета и капитали при Бурдийо; символните капитали като капитали, които са публично разпознати и признати като такива. Дистинкция и анонимна публичност. Социалният капитал: полета и мрежи, официална и неофициална публичност. Политическо поле и политически капитал; политическа публичност и проблем за делегирането при Бурдийо.

Теми на упражненията: а) Икономическото поле и общата икономика на практиките; ilusio-то и биографичната илюзия (3 ч.); б) Проблемът за дистинкцията при Бурдийо и Арент (1 ч.).

20. Хабермас и Бурдийо: модерна държава и политическа публичност. Символната борба за монопола над държавния монопол над физическото и символното насилие; публично пространство и обществено мнение. Бурдийо и критиката на сондажите на общественото мнение. Трите функции на официалния дискурс според Бурдийо. Фуко и Бурдийо: власт на нормата и символна власт.

Тема на упражнението: Модерна държавност и обществено мнение (2ч.).

Литература

Бенямин, В. 1988. Върху идеята за историята. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски".

Бенямин, В. 1989. Художественото произведение в епохата на неговата техническа въпроизводимост. В: сб. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София:

Бродел, Ф. 1988. История и обществени науки. Дългосрочният период. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски".

Бунджулов, А. 1995. Хетеротопии. София: ИК "Критика и хуманизъм". Бунджулов, А. 1991. Анкетирането - анализ на една класическа процедура. - сп. Критика и хуманизъм, 1991/2.

Бурдийо, П. 1991. Общественото мнение не съществува. - сп. Критика и хуманизъм, 1991/2.

Бурдийо, П. 1992. Биографичната илюзия. В: Докладът на Броуди. София: ИК "Критика и хуманизъм".

Бурдийо, П. 1993. Казани неща. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж.Д. 1993. Въведение в рефлексивната антропология. София: ИК "Критика и хуманизъм".

Вебер, М. 1993. Ученият и политикът. София: Университетско издателство "Климент Охридски".

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Вебер, М. 1993. Протестантската етика и духът на капитализма. София: Изд. "Хермес-7".

Гарфинкъл, Х. 1985. Изследвания върху рутинните основания на всекидневните дейности. - сп. Социологически проблеми, 1985/3.

Гарфинкел, Х., Сакс, Х. 1993. За формалните структури на практическите действия - сп. Социологически проблеми, 1993/2.

Градев, В. 1991. За философа на модерността - сп. Критика и хуманизъм, 1991/3.

Гинев, Д. 1989. Диалози за научната рационалност. София: изд. "Наука и изкуство".

Дарендорф, Р. 1990. Хомо социологикус. В: Социология на личността. София: изд. "Наука и изкуство".

Деянов, Д. 1992. От етнометодология на сондажите към некласическа демоскопия. В: Доклада на Броуди. София: ИК "Критика и хуманизъм".

Деянов, Д. 1994. Изпитът и критиката на моделното училище - сп. Социологически проблеми, 1994/3.

Деянов, Д. 1995а. Новият залог на критическата теория - сп. Социологически проблеми, 1995/4.

Деянов, Д. 1995б. Учебниците по история и общите места на паметта. В: Пренаписванията на новата българска история в учебниците за гимназията (доклад на Института за социална критика). София: Министерство на образованието, науката и технологиите (ведомствено издание).

Деянова, Л. 1990. Предговор към сб. Социология на личността. София: изд. "Наука и изкуство".

Деянова, Л. 1991. Мишел Фуко и генеалогията на нормализираното време - сп. Критика и хуманизъм, 1991/1.

Деянова, Л. 1993. Нали от Бога е тълкуването? (Тълкуване на тема от Шютц) - Критика и хуманизъм, 1993/4.

Деянова, Л., Деянов, Д. 1993. Казаните неща и неизказаното. Предговор към: Бурдийо, П. Казани неща. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Димитров, Г. Д. 1995а. Модернизацията - основание за съществуването на социологията. - сп. Социологически проблеми, 1995/2.

Димитров, Г. Д. 1995б. България в орбитите на модернизацията. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. София: изд. "Критика и хуманизъм".

Елиас, Н. 1990. Общественият натиск към самопринуда. - сп. Социологически проблеми, 1990/3.

Зимел, Г. 1990. Чужденецът. В: сб. Социология на личността. София: изд. "Наука и изкуство".

Каприев, Г., Дишев, В. 1988. Персона - личност - свободна индивидуалност - сп. Социологически преглед, 1988/5.

Коев, К. 1985. "Социализиране" на феноменологията или феноменологическо обосноваване на социологията - сп. Социологически проблеми, 1985/1.

Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. София: Изд. "Наука и изкуство", Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Коев, К. 1991. Анонимни типове и публичност. - сп. Критика и хуманизъм, 1991/3. Коев, К.,

Кун, Т. 1975. Структура научных революций. Москва: изд. "Прогресс".

Латур, Б. 1994. Никога не сме били модерни. София: ИК "Критика и хуманизъм".

Льо Гоф, Ж. 1988. Новата история. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски".

Лиотар, Ж.-Фр. 1993. Постмодерното, обяснено за деца. София: "Критика и хуманизъм".

Лиотар, Ж.-Фр. 1996. Постмодерната ситуация. София: "Наука и изкуство".

Лукач, Г. 1988. Овещняването и съзнанието на пролетариата сп. Социологически проблеми, 1988/3.

Мамардашвили, М.К. 1984. Классический и неклассический идеалы рациональности. Тбилиси: изд. "Мецниереба".

Мамардашвили, М.К. 1991. Некласическа аналитика на съзнанието (Маркс, Фройд, Хусерл). - сп. Критика и хуманизъм, 1991/2.

Мамардашвили, М.К. 1992а. Превращенные формы - В: Как я понимаю философию. Москва: "Прогресс".

Мамардашвили, М.К., 1992б. Анализ сознания в работах Маркса - В: Как я понимаю философию. Москва: "Прогресс".

Маркс, К. 1968. Капиталът, т.I. София: Издателство на Българската комунистическа партия.

Митев, П.-Е. 1984. От социалния проблем към светогледни открития. София: Наука и изкуство.

Мос, М. 1990а. Личността в различните култури. В: сб. Социология на личността. София: изд. "Наука и изкуство".

Мос, М. 1990б. Техниките на тялото. В: сб. Социология на личността. София: изд. "Наука и изкуство".

Николов, Л. 1974. Мотиви на поведение и социални структури. София: изд. Наука и изкуство.

Райчев, А., Димитров, Г., Коев, К., Георгиев, Ж., Вълов, Е. 1984. Социалните индикатори: един нов подход към проблема. - сп. Социологически проблеми, 1984/3.

Райчев, А. 1989. Артефактичен анализ. - сп. Младеж и общество, 1989/5-6.

Райчев, А. 1993. Всекидневие и криза /Феноменология и критическа теория/ - сп. Критика и хуманизъм: 1993/4.

Събева, С. 1991. Към критическа история на модерната публичност - сп. Критика и хуманизъм - 1991/3.

Събева, С. 1992. Модерна публичност и комуникативна рационалност - В: Докладът на Броуди. София, ИК "Критика и хуманизъм".

Томов, Цв. 1990. Иван Хаджийски: време, творчество, съдба. София: изд. "Народна младеж".

Филмер, П., Филипсон, М., Силвърмен, Д., Уолш, Д. 1978. Новые направления в социологической теории. Москва: изд. "Прогресс".

Фотев, Г. 1979. Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. София: изд. "Наука и изкуство".

Фотев, Г. 1993. История на социологията, том I и II. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Фуко М. 1992. Генеалогия на модерността. София: Унивеситетско издателство "Св. Климент Охридски".

Фуко М. 1991. Що е Просвещение? - сп."Критика и хуманизъм 1991/3.

Фуко М. 1996. Археология на знанието. София: изд. "Наука и изкуство".

Хабермас, Ю. 1991. Модерността - един незавършен проект - сп. Критика и хуманизъм: 1991/3.

Хабермас, Ю. 1995. Структурните изменения на публичността. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Хаджийски, Ив. 1974. Събрани съчинения, т. 1,2. София: изд. Български писател.

Чалъков, Ив. 1992. Малчуганът (Социални светове на познанието). София: ИК "Критика и хуманизъм".

Шютц, А., 1983. Чужденецът - сп. Бюлетин на българските писатели, 1983/2.

Шютц, А., 1985. Структури на жизнения свят - сп. Социологически проблеми, 1985/1.

Шютц, А. ,1993. Добре информираният гражданин - сп. Социологически проблеми, 1995/4.

Тофлър, А. 1991. Третата вълна. София: ИК "Пейо КV Яворов".

Arendt, H. 1958. The Human Condition, Chicago.

Bourdieu, P. 1994. Raisons pratiques. Sur la theorie de l'action. Paris: Seuil.

Foucault, M. 1975. Surveiller et punir. Paris: Gallimard. (Части от бълг. прев. на Петко Стайнов и Антоанета Колева са публикувани в сп. Критика и хуманизъм, 1990/1 и сп. Младеж и общество 1989/3-4, където има коментарни работи на Н. Автономова и В. Подорога.)

Foucault, M. 1969. L'archeologie du savoir. Paris: Gallimard.

Halbwachs, M. 1968. La memoire collective. Paris: PUF.

Heidegger, M. 1953. Sein und Zeit. Tubingen. (Части са публикувани на руски в: Хайдегер, М., 1993. Работы и размишления разных лет. Москва: изд. "Гнозис".)

Husserl, E. 1954. Die Crisis der Europaischen Wissenschaften und die transzendentale Phanomenoligie - In: Husserliana, Bd. 6, Den Haag. (Гл.1 и гл.2 са публикувани на български в: Хусерл, Е., 1992, Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. София, ИК "ЛИК").

Marcuse, H. 1968. One Dimensional Man. London: Sphere Books LTD.

Nora, P. 1984. Entre memoire et histoire - In: Les lieux de memoire. La republique, ed. P. Nora. Paris: Gallimard.

Кафедра семиотики и дискурсного анализа